Златоград е най-южният град на България, разположен в близост до границата с Гърция. Намира се в сърцето на Родопа планина, на около 300 км югоизточно от София, на 60 км от областния град Смолян. Градът е бил не само занаятчийски, но и важен просеветен и културен център през Възраждането. Най-известен е като родното място на известния Дельо войвода, песента за когото се носи из Космоса. Старото име на Златоград е било Беловидово, заради белите си къщи с кръгли комини и дъбови врати.
Забележителностите в малкото планинско градче са много, но днес мислим да се спрем на Взаимното училище в Златоград. Старото училище, което е превърнато в музей на образованието, е добър повод да посетите градчето с децата и да ги запознаете с традициите на българското образование. В началото на тази учебна година Златоград ще чества 160 години светско образование.
Взаимното училище е наследник на старото Килийно училище, което е открито в Стоянковата къща през 1830 година, продължило в построената за целта сграда в двора на църквата „Успение Богородично” /1834 г./ и преминало в едно от първите български светски взаимни училища, създадено през 1852 г. По това време голяма част от децата се учили в Цариград и така местните хора осъзнали необходимостта от доброто образование и построяването на местно училище. Строежът на сградата започва с доброволните средства и труд на златоградчани.
През 1852 г. Взаимното училище приема първите си ученици, а вратите му остават отворени и до днес, но вече само като музей. Тук може да разгледате автентични класни стаи, да попишете на пясък и да разгледате прочутия Златоградски писмовник. Създаден през 1852 година за нуждите на това училище, Златоградският писмовник е малка книжка с гръцки букви, замислена като учебно помагало, подобно на Рибния буквар на Петър Берон. Това е най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане.
Изискванията на местните хора към образованието на децата им били високи и учителите били подбирани внимателно. Това били високообразовани, но и високоморални хора, които били подлагани на изключително строг контрол от страна на училищното настоятелство. Носила се мълвата, че златоградчани са много капризни по отношение на даскалите, но точно това допринесло за високото качество на образованието. Сред най-известните учители е Яков Змейкович, учил заедно с Васил Левски и Тодор Каблешков. Той пристига в Златоград през 1880 г. и полага основите на светско образование тук. Във Взаимното училище са се обучавали деца на различна възраст, като по-големите помагали в обучението на по-малките, по взаимната метода, препоръчана от Петър Берон.
Освен сградата на училището с часовниковата кула, която носи белезите на архитектурата на 30-те години на ХХ век, Златоград е известен още със своите музеи и храмове. Тук има регистрирани цели 120 архитектурни и археологически паметника.
Докато сте тук, може да разгледате още християнските църкви „Св. Богородица“ и „Св. Георги“; Етнографския ареален комплекс, който е част от Стоте национални туристически обекта и включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения; единствената в България музейна сбирка на съобщенията; паметника и лобното място на Дельо войвода, както и параклисите „Св. Атанас“, „Св. Неделя“, „Св. Константин и Елена“ и „Св. Илия“. Само на шест километра на юг от границата край Златоград, до гръцкото село Термес, се намира храмът на бог Митра от 3-ти век със скални изображения на битките на персийския бог. Не са за изпускане и вкусните родопски гозби, местната баклава и прочутото кафе на пясък.
Коментари (1)